Бръшлян, покриващ сградата, на пръв поглед изглежда прекрасно, но в действителност е много лоша идея: корените на бръшляна развалят повърхността, в която се залавят, и могат дори да изкъртят тухлите, а гъсталакът от листа е рай за твърде много нежелани съкооператори – паяци и други твари. Съвременните вертикални градини се опитват да постигнат същия естетичен ефект с някои допълнителни предимства по отношение на околната среда, но те са често сложни конструкции от хидропонни съоръжения и са трудни за поддържане. Една алтернатива на всичко това е разработена в Групата по структурни технологии при Политехническия университет в Каталония, Барселона. Там изследователите са измислили нещо, което наричат „биологичен бетон“, проектиран да действа като субстрат за вертикалните градини. Това трябва да е нещо просто и лесно за поддръжка. Според екипа, ръководен от Антонио Агуадо, този бетон изисква малко или дори никакво внимание.
Ключът към биологичния бетон е, че той замества портландцимента, който обикновено се използва с цимент с магнезиев фосфат – бързо стягащ цимент, често използван за ремонтни работи. При биологичния бетон магнезиевият фосфат прави материала леко кисел. Това го прави отлична среда за микроводорасли, гъби, лишеи и мъхове в средиземноморския климат. Параметрите му могат да се коригират, за да се постигне желаното ниво на порьозност и грапавост на повърхността, за да се насърчи развъждането на растителността.
Биологичният бетон се използва за изграждането на вертикални градини от панели, наредени в три. Те се състоят от водоустойчив вътрешен слой, който се полага върху стената на нова или съществуваща сграда, след това среден слой, който задържа водата, и накрая външен слой, който позволява водата да прониква, но и пречи да излиза навън и да се изпарява. Иначе казано, панелите могат да бъдат използвани за вертикални градини без никаква механична апаратура за управление на водата или без нужда от постоянна поддръжка.
Идеята на тези панели е, че те натрупват дъждовна вода и стават идеална среда за мъхове и други прости растителни организми. Те се появяват в рамките на една година след инсталацията. С течение на времето растителността по панела се развива и бавно се променят цветовете и шарките по него. Панелите обаче са конструирани така, че да се ограничи растежът на растенията, за да се предотврати повреда от корените.
Целта на панелите е предимно естетическа, но екипът учени казва, че тази конструкция може да действа и като изолационен материал и терморегулатор. Освен това колониите от растителност могат да помогнат за намаляване на CO₂.
Източник и илюстрация: www.greentech.bg
