В края на декември 2007, в присъствието на министъра на транспорта Петър Мутафчиев и генералния директор на НКЖИ Антон Гинев, са представени пет проекта за реконструкцията на Централна гара София. Според очакванията се е предвиждало преустройството да започне през 2008 и да струва между 8 и 32 млн. лв., в зависимост от обхвата и обема на обновлението.
На първо място е класиран проектът на арх. Виктория Великова от “Архитектоника студио”. За него гласуват всички членове на специално назначеното жури. По-късно, поради нарушена анонимност, проектът губи паричната премия от 15 хил. лв. за първото място, но не и възможността да бъде осъществен. Той предвижда разделяне на потоците пристигащи и заминаващи пътници, чрез надземна връзка (широк стъклен мост) между пероните, прехвърляне на гаровия логистичен център на нулево ниво и изграждане на слънчев колектор на покрива, чиято енергия ще се използва за осветление и отопление. Фасадата е от кристално стъкло. Предвидено е и построяване на висок бизнес-център, с площ от 50 000 m². В него ще се помещава и администрацията на БДЖ ЕАД и НКЖИ. Покритият паркинг е за 1000 автомобила, а изграждането на голям търговски център е предвидено отвъд пероните, в сегашната промишлена зона. Според министър Мутафчиев, ако се даде на частен инвеститор правото да строи на държавно-частните терени около гарата, реновирането й може да се финансира с тези средства. Ако пък НКЖИ влезе с дял в подобно начинание, може по-лесно да генерира средства за жп инфраструктурата.
Арх. Емил Попов, класиран на второ място, се концентрира върху преустройството на гаровата сграда, без изграждане на допълнителни обекти. Проектът му предвижда изграждане на единна ос север-юг под гарата, свързваща пероните с градския транспортен възел пред сградата. По тази ос ще бъдат разположени и билетните каси. Разработено е единно вътрешно пространство, чрез премахване на голяма част от пода на основната сграда на гарата. Арх. Попов също се обявява за премахването на ротондата в сегашния й вид.
Класираният на трето място проект на арх. Михаил Михайлов и арх. Цвятко Пенев предвижда пълно покриване на пероните и изграждане на търговски комплекс в източната част на гарата. Предлага се и пункт за чекиране и предварителна проверка на багажите на пътуващите със самолет, пристигнали първо на Централна гара.
Проектът на арх. Владислав Николов, четвърти в класацията, предвижда застрояване на площ от 85 000 m². Той включва търговски център на четири нива и висока кула - административна сграда на БДЖ. Сред останалите идеи е изграждане на подземен паркинг в района и възстановяването на стария паркинг пред гарата. Класираният на пето място проект на арх. Минчо Ненчев не беше представен.
Авторските права на класираните на първите три места проекти са закупени от държавата. С класираните на четвърто и пето място архитекти се преговаря за закупуване и на техните права. Според министър Мутафчиев, идеята е да се реализира най-доброто и от петте проекта. Ако цената е висока, гарата ще бъде отдадена на концесия.
Интервю с арх. Христо ГЕНЧЕВ: Централна гара ще стане истинския център на СофияНа първо място е класиран проектът на арх. Виктория Великова от “Архитектоника студио”. За него гласуват всички членове на специално назначеното жури. По-късно, поради нарушена анонимност, проектът губи паричната премия от 15 хил. лв. за първото място, но не и възможността да бъде осъществен. Той предвижда разделяне на потоците пристигащи и заминаващи пътници, чрез надземна връзка (широк стъклен мост) между пероните, прехвърляне на гаровия логистичен център на нулево ниво и изграждане на слънчев колектор на покрива, чиято енергия ще се използва за осветление и отопление. Фасадата е от кристално стъкло. Предвидено е и построяване на висок бизнес-център, с площ от 50 000 m². В него ще се помещава и администрацията на БДЖ ЕАД и НКЖИ. Покритият паркинг е за 1000 автомобила, а изграждането на голям търговски център е предвидено отвъд пероните, в сегашната промишлена зона. Според министър Мутафчиев, ако се даде на частен инвеститор правото да строи на държавно-частните терени около гарата, реновирането й може да се финансира с тези средства. Ако пък НКЖИ влезе с дял в подобно начинание, може по-лесно да генерира средства за жп инфраструктурата.
Арх. Емил Попов, класиран на второ място, се концентрира върху преустройството на гаровата сграда, без изграждане на допълнителни обекти. Проектът му предвижда изграждане на единна ос север-юг под гарата, свързваща пероните с градския транспортен възел пред сградата. По тази ос ще бъдат разположени и билетните каси. Разработено е единно вътрешно пространство, чрез премахване на голяма част от пода на основната сграда на гарата. Арх. Попов също се обявява за премахването на ротондата в сегашния й вид.
Класираният на трето място проект на арх. Михаил Михайлов и арх. Цвятко Пенев предвижда пълно покриване на пероните и изграждане на търговски комплекс в източната част на гарата. Предлага се и пункт за чекиране и предварителна проверка на багажите на пътуващите със самолет, пристигнали първо на Централна гара.
Проектът на арх. Владислав Николов, четвърти в класацията, предвижда застрояване на площ от 85 000 m². Той включва търговски център на четири нива и висока кула - административна сграда на БДЖ. Сред останалите идеи е изграждане на подземен паркинг в района и възстановяването на стария паркинг пред гарата. Класираният на пето място проект на арх. Минчо Ненчев не беше представен.
Авторските права на класираните на първите три места проекти са закупени от държавата. С класираните на четвърто и пето място архитекти се преговаря за закупуване и на техните права. Според министър Мутафчиев, идеята е да се реализира най-доброто и от петте проекта. Ако цената е висока, гарата ще бъде отдадена на концесия.
- Какви са поуките от конкурса за преустройството на Централна гара София?
- Историята на централната софийска гара трябва да ни научи, че един град не може да се поправя, а трябва да се развива и да се гради върху грешките на предходниците.
- Кои са основните недостатъци на сегашната гарова сграда и околното пространство?
- Сегашната сграда е недоизработена още при построяването си. Използвани са студени, непремислени материали – метал и елементарно стъкло, алуминиеви пластики и обеми, които се появяват необмислено. От функционална гледна точка – няма нормална сигнализация и ориентировка. Но гарата не се нуждае от разрушаване или колосални преустройства, а от топло отношение. Колегите от конкурса са разбрали, че тя има и своите интересни елементи – например х-образните колони, и са направили възможното да ги запазят и акцентират. Те са част от основния образ на сградата.
- Функционален ли е сегашният огромен салон за пътници?
- Проблемът не е в обема. Гарата има и представителни функции и напълно одобрявам този простор. Но това пространство може и трябва да се оживи и “стопли”. Главната зала може да побере експонати, свързани с транспортната ни история, това привлича вниманието и разнообразява пътниците. Не става въпрос да се изземе функцията на Транспортния музей в Русе, но и на гарата в София може да се изложат доста неща. Мнението ми е малко емоционално, но смятам, че там, където има БДЖ, има България и там, където няма БДЖ – няма България.
- Могат ли да се поправят допуснатите през годините грешки при оформянето на гарата и околното пространство?
- Вече споменах, че не можем да избягаме от предишните етапи, в които градът и всяка негова част са се развивали. Функционално, сградата е сбъркана. Грешка е, че сега пътниците са принудени няколко пъти да слизат и се качват по доста стълби, за да стигнат от градския транспорт до своя коловоз. Редно беше метрото да е долу, близо до коловозите, но то е проектирано на 100-150 m, при т.н. водна стена. Просто, Общината и Транспортното министерство трябва по-усилено да комуникират помежду си. Сега всеки сам си проектира и си прави нещата. Долното ниво е наситено с дейности, нямащи нищо общо с транспорта. А този проход трябва да се освободи и да е удобен за движение. Горното ниво е мястото за по-дълъг престой и разполагане на различни търговски обекти.
- Според вас, какви са тенденциите у нас – пътниците ще се отдръпват ли от пътуването с влак?
- Напротив, сигурен съм, че потокът ще се увеличава. Видяхте, че покрай кризата със снега веднага се увеличи използването на влаковете. Утре, при една криза с течните горива, влаковете ще станат още по-актуални.
- В повечето европейски градове гарите са в центъра не само на транспортния, но изобщо на градския живот...
- И в София, около гарата, се очертава вторичен градски център. Общината иска да строи там, ще има големи молове и други сгради. Не забравяйте, че в центъра на столицата единствените по-обширни терени са около гарата. Другото – Ларгото, ще си остане правителствения център. Истинският живот, съвременният градски център се очертава да бъде около Централната гара. Дано Транспортното министерство осъзнае, че държи ключови терени и в никакъв случай не бива да се отказва от тях. Те са лесно достъпни от цяла София. Там може да се построи огромен административен обем. Това е бъдещото сърце на София. Всички промишлени терени около гарата, които са запуснати, ще бъдат изчистени и освободени за нормално градоустройство.
Източник: http://www.jptactis.com/
Арх. Петър Диков за предстоящата през 2012 година цялостна реконструкция на Централна гара - линк: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4578031
*
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=2009715
*
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/03/17/2024254_sofiiska_gara_za_dvama/
