четвъртък, 20 август 2015 г.

Експерт: 95% от жилищата в България не са защитени от мълнии

95% от жилищата в България нямат мълниезащита, а голяма част от сградите, които имат такава защита, тя не действа поради изтекъл живот на компонентите или лошото им качество, пише ИА "КРОСС". Наред с това масово слаганите мълниезащити - външни и вътрешни, не отговарят в голяма степен на международните стандарти. Това каза в интервю за ФОРУМНЮЗ маг. инж. Ернесто Нориега Стефанов. Той е специалист електроинженер, магистър по електротехника. От години се занимава с проектиране на мълниезащитни системи в няколко страни по света, сред които Куба, Колумбия, България. Собственик е на специализирана в областта фирма.
Ернесто е човекът, който може да даде едни от най-точните съвети за това как да се пазим от мълнии. Оказва се, че трябва да внимаваме не само, ако гръмотевична буря ни завари навън, но и ако сме у дома.

- Ернесто, може ли да се каже къде в България падат най-много гръмотевици?
- Няма много точна информация за това, тъй като в България няма инсталирани технологии за проследяване на бурите в реално време, но в Наредба 4/22.12.2010 г. за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства, има една таблица, която показва данните за мълниеносната дейност в България. Тази статистика обаче не е актуализирана повече от 15 години. Градовете, в които падат най-много мълнии на квадратен метър средно на година, са Враца с 15, Ловеч и София - 12, Пловдив, Казанлък, Кърджали - 9. Средногодишният брой на падналите мълнии е 5.
- Какъв процент от жилищата нямат мълниезащита?
- Мога да потвърдя, че повече от 95% от жилищата в България нямат мълниезащита. В голям процент от сградите, които имат мълниезащита, то състоянието им е критично. Има друг сериозен проблем в България - никой не проверява състоянието на компонентите или елементите, които се използват при изпълнението на една мълниезащитна или заземителна уредба. В действителност, някои компоненти могат да загубят ефикасността си в течение на времето поради корозия, неблагоприятни атмосферни влияния и др.
- Вътрешна или външна мълниезащита да изберем?
- Една сграда трябва да бъде защитена от пряко попадение на мълния и срещу преходни пренапрежения (атмосферни или комутационни), за да се гарантира „цялостна или пълна защита". Цената на мълниезащитна уредба за една сграда е по-ниска от 1% от цялата стойност на сградата.
- Какво не знаят повечето хора за светкавиците?
- Температурата на една мълния може да достигне до 30 000 °С. Налягането на въздуха в околностите на мълнията може да достигне до 100 Bar. Силата на електрическото поле върху земята, точно преди попадението на мълнията, може да надвиши 10 kV/m. Средният ток на една мълния е 30 KA, а при някои случаи надвишава 200 KA. Електрическият потенциал между облака и земята по време на мълнията може да надвиши 100 000 000 V. По света се образуват около 10 милиона мълнии всеки ден, това прави над 100 в секунда. Мълнията е поток от груба сила, по-горещ от повърхността на слънцето.
- Какво е хубавото на мълниите?
- Произвеждат много азот, който е важен за растежа на растенията. Те са били първият източник на огън за първите хора.
- Развенчайте някои от митовете за светкавиците.
- Твърдението, че мълния никога не пада на едно и също място, не е вярно. Мълнии удрят Емпайър Стейт Билдинг средно по 21-25 пъти на година. Рейнджърът Рей Съливан от парковата служба на САЩ е удрян от мълния седем пъти между 1942 г и 1976 г. Да, оцелял е и седемте пъти.
- И сега е ред на съветите. Ако сме в парка или гората, не можем да избягаме, има гръмотевична буря, какво да правим?
- Не се крийте под високи дървета по време на буря. Дърветата имат 20% съдържание на влажност, а ние хората 65%. Когато мълнията се спуска по дърво, тя търси най-малката съпротива, а това сте вие. Ако има възможност, влезте в метално превозно средство, като кола или камион. Там е най-безопасно. Когато сте на напълно открито място - планински връх, открити поля и др., разделете се поединично, за да намалите риска от съвкупно нараняване и клекнете.
- И все пак какво да правим, ако не можем да избягаме?
- Ако сте изолиран в зона, където започва гръмотевична буря:
Не лягайте на земята. Клекнете, не поставяйте ръце на земята. Присвийте коленете към гръдния кош. Застанете приклекнал, с колене долепени до гърдите, докато бурята премине. Не се подслонявайте под самотнo дърво. Потърсете зона с много дървета и застанете приклекнал, с колене долепени до гърдите, на разстояние най-малко един метър от дънера на дървото.
- Ако сме на плажа какво следва?
- Непременно трябва да излезете от водата и да търсите безопасно място. Например сграда, хотел, кола и др.
- Когато навън гърми и трещи, домът невинаги е нашата крепост. Какви са съветите ви за предпазване вътре?
- Вкъщи не използвайте телефони, свързани с кабели, не заставайте близо до електрически контакти, метални врати или прозорци, не докосвайте електрически устройства. Опасен по време на буря е и просторът за дрехи, наред с всякакви въздушни кабели, спортни площадки, басейни. Опасно е да се използват в този момент мобилни и стационарни телефонни.
- Дотук говорихме за „обикновените" гръмотевици. А кълбовидните?
- Миналата година прочетох статия със заглавие „Кълбовидна мълния порази спящо дете през комина". При среща с кълбовидна мълния не бива да се извършват никакви движения, защото тя следва създаденото въздушно течение, и може да последва човек, особено ако се опитва да избяга. Не трябва да се докосва с каквито и да било предмети, защото има опасност да се самовзриви, да нарани и дори да убие хора в близост до нея. Ако изходът е близо, трябва бавно да се излезе и да се затвори вратата. Ако мълнията се насочи към човек, той трябва незабавно да легне по корем на земята и да сложи ръцете си на тила. Като предпазна мярка от кълбовидна мълния трябва да се затварят всички врати и прозорци на жилищата, но понякога това не я спира да се промъкне вътре. Препоръчително е да се изключат всички електронни уреди, защото понякога тя се придвижва по електроразпределителната мрежа.
- Кажете някое златно правило за предпазване от мълнии?
- Използвайте правилото „30-30" - пребройте секундите от виждането на светкавицата и чуването на гърма. Ако времето е по-малко от 30 секунди, трябва да намерите безопасно място. За да сте сигурни, че бурята е преминала, след последния чут гръм, изчакайте 30 минути и ако не чувате повече гръмотевици през това време, можете да излезете от безопасното място и да продължите със задачата, която изпълнявате.
- Обобщете с няколко думи.
- Ако сте навън, избягвайте да държите в ръка дълги метални предмети като въдици, стативи, стикове за голф, да играете с хвърчило или моделирани самолети с кабелна връзка; избягвайте разходките с кон; да плувате; да оставате в група. Малките структури като магазини, колиби или хамбари, откритите превозни средства и дърветата не предоставят защита. Избягвайте върховете на хълмовете и на сградите, откритите пространства, паркинги и места, обградени с тел, кули и изолирани дървета. Изключвайте и джиесемите, когато около вас гърми.
- Може ли да се каже кога гръмотевичните бури са най-опасни?
- Винаги и по всяко време са опасни. Вероятността да ни порази мълния е 1 на 1 000 000, но все пак съществува, трябва да я приемем и избегнем.
- Вас страх ли ви е от мълнии?
- Не. Аз обичам мълниите. Гледам ги, изучавам ги. И искам да се повиши културата на хората. Затова пиша статии и издавам книги.
Източник: www.cross.bg
Илюстрация: www.animatedimages.org