Намаляване на обема на изкопните работи при изграждането на канализационни системи, повторно използване на изкопания материал и приоритетно използване на рециклирани строителни продукти са сред мерките, които са залегнали в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Предложените промени са публикувани за обществено обсъждане от МРРБ в Портала за обществени консултации и на сайта на министерството, пише ИА "КРОСС".
Проектонаредбата е разработена от работна група с експерти от МРРБ, МОСВ, УАСГ, КИИП, КСБ и Съюза на ВиК операторите в Република България. Участниците в нея направиха преглед по прилагането на изискванията на действащата нормативна уредба и анализ на необходимостта от нейното изменение с допълнителни данни, за да се подобри наредбата и да се приведат в съответствие с европейските стандарти. С нея се въвеждат принципи на устойчивото строителство, които са сред основните изисквания към строежите.
С оглед опазване на околната среда и оползотворяване на природните ресурси се регламентира при строителството на нови канализационни системи приоритетно да се използват строителни продукти, включително и рециклирани, които съдържат екологично съвместими природни суровини и подлежат на пълно рециклиране или оползотворяване. Целта е да се доведе до намаляване на строителните отпадъци по време на изграждането и експлоатацията на системите.
Според предлаганите промени механизираните процеси в пречиствателните станции за отпадъчни води и изискването за паралелно работещи съоръжения стават задължителни и за станциите с капацитет от 2000 до 10 000 еквивалент жители. При проектирането на пречиствателни станции следва да се отчита и възможността за изграждане на повече от една пречиствателна станция за пречистване на отпадъчни води в населеното място. Други промени предвиждат в населени места, в които има разделна улична канализационна мрежа, да се проектира и сградно канализационно отклонение за имоти, които заустват дъждовни или подпочвени води, за да се отвеждат в уличната дъждовна канализационна мрежа. Сред промените е и изискване в станциите да се проектират пунктове за мониторинг на качеството на водите, които да позволяват вземането на представителни проби.
С проекта на Наредба се въвеждат изисквания при проектирането и изграждането на дълбоководни зауствания, включително нормативните актове в съответствие с които се съгласува и одобрява инвестиционния проект за дълбоководно заустване в морето, към броя на тръбопроводите за заустване, тяхното оразмеряване, осигуряването им при полагане върху морското дъно, начина на изпускане на пречистените води и др. Освен това, в края на тръбопроводите, където ще се зауства пречистената отпадъчна вода, ще се монтират специални дифузори за по-добро разсейване и смесване на сладката и солената вода. Залага се и че на всеки 5 години ще се извършват подводни водолазни огледи на цялото трасе на тръбопровода за заустване. Такива ще се правят и след всяка зима, както и извънредно след щормове със статут на бедствие.
Въвежда се и минимален обхват на събираните и поддържани от ВиК операторите данни за целите на проектирането, изграждането и техническата експлоатация на канализационните системи. Те ще включват информация за основни технически параметри на канализационните клонове като дължина на участъци от шахта до шахта и диаметри, характерни коти и специфични характеристики на ревизионните шахти, преливниците, задържателните резервоари, помпените станции и пречиствателните станции за отпадъчни води. Ще се събират данни и за броя битови и небитови абонати, които обслужва канализационната мрежа и заустени отпадъчни количества от небитови абонати. Данните за състоянието на канализационната мрежа ще включват година на изграждане, материал на тръбите, информация за аварии, наводнения, инспекции, планирани и предприети мерки при експлоатацията и поддържането на мрежата.
Източник: www.cross.bg
Блог за строителство, архитектура и екология