Солта е ефективна до определен момент, защото понижава температурата на замръзване на водата, но последствията за околната са опустошителни. Едно проучване на Университета в Минесота сочи, че 70 % от солта по пътищата се отмива и отива във водните канали, езера и реки. Тази сол намалява рибните популации и може да измени тяхното развитие.
„При тези четирилентови магистрали се изразходват по 16 t сол годишно само за една миля (1600 метра),“ казва Ксианминг Ши от държавния университет във Вашингтон. „За 50 години това прави около 800 t сол за една миля! 99 % от нея остава в околната среда. Тя не се разгражда. Това е страшна картина.“
Пясъкът, друго популярно решение за размразяване, не е много по-добро, защото пясъкът изчезва. Между 75 и 90 % от световните плажове са жертва на бури или „изяждани“ от покачването на морското равнище. Не са малко и плажовете, които стават жертва на циментовата промишленост, стъкларската промишленост и фракинга. Пустинният пясък пък е твърде ситен и не помага при заледените повърхности.
Третият вариант за борба с леда са химикалите. Те изменят нивото на кислорода и могат да се окажат пагубни за рибите, обитаващи водоемите, в които попадат тези химикали. .
Едно скорошно проучване от Държавния университет на Вашингтон е съсредоточено върху зелените алтернативи. Ето тук идва ролята на водката. Спокойно, не става дума да се излива по пътищата. По-скоро иде реч за оползотворяване на някои странични продукти от създаването на водката. Изследователите предлагат да се използват остатъците от ечемик при производството на водка, които дестилериите така или иначе изхвърлят. Тези остатъци могат да се ръсят по пътищата, за да не позволяват на водата да стане на лед.
Друга популярна алтернатива е цвекловият сок. Това решение обаче не е толкова добро, защото сокът от цвекло съдържа много захар, която може да бъде вредна за околната среда.
Източник: www.greentech.bg
Илюстрация: http://commons.wikimedia.org