Идеята да се построи такава пръстеновидна железопътна линия не е нова. За първи път тя е лансирана от министъра на финансите на Руската империя Сергей Витте преди повече от сто години. На 7 ноември 1897 година Николай II възлага на специално съвещание да се започне изграждането на Малката пръстеновидна железопътна линия и през 1903 година това става факт.
Станциите по линията били проектирани в стил модерн: керемидите за покривите били купени от Варшава, а часовниците – от известната швейцарска фирма „Павел Буре“, в помещенията на станциите било прокарано електричество и монтирани холандски и руски печки.
Въпреки очакванията, пътническият превоз не потръгнал веднага. Високата цена на билетите значително свивала потока от пътуващи. Ценовата политика била преразгледана и до 1917 година МЦП превозвал из Москва работници и служещи.
Само че след 20-те години на миналия век, когато през районите, през които минавала линията, тръгнали трамваи и автобуси, движението на пътници по кръговия жп път било спряно. Той се използвал само за превоз на товари.
В съветско време много пъти се подемала идеята МЦП отново да стане един от видовете градски транспорт. Само че голямата натовареност с превози на товари и особеностите на съоръжението не позволявали лесно и бързо по линията да се пуснат пътнически вагони.
Едва през 2011 година проектът за включване на пръстеновидната железопътна линия в транспортната мрежа на столицата бил приет от градските власти. След като бъде изпълнен изцяло, МЦП ще може да се нарече пълноценен аналог на „лондонското открито метро“, на S-bahn в Германия, на Stadtbahn в Австрия, на RER във Франция, на Passante в Италия и на HEV в Унгария.
Какво да чакат московчани?
Влаковете „Ласточка“ (Лястовичка) бяха избрани за подвижния състав на МЦП. Те са изградени от компанията Siemens специално за руските железопътни линии. Същият модел беше използван по време на Олимпиадата в Сочи, както и в Подмосковието, по ленинградското и редица други направления. Дневно по линията ще се движат 130 двойки „Ласточка“. Вагоните са по-големи от използваните в метрото – те са по-широки, седящите места са по-малко, ще има тоалетни, климатици, екрани, пространство за детски колички и велосипеди.
Влаковете ще имат електрически контакти за зареждане на мобилни устройства и WiFi. Всеки влак ще има по 5 вагона и ще може да превозва 1250 пътници. Заплащането за пътуването по МЦП ще става със същите карти, които се използват и в метрото: Единна (еднократни пътувания) и Тройка (попълваща се карта).
По целия МЦП ще работят 31 станции. Всяка една от тях се планира да бъде свързана със спирките на наземния транспорт, а 17 – със станциите на метрото. Преходът при прехвърлянето от 11 станции към метрото ще става по закрити галерии: инженерите метростроители наричат това принципа на „сухите крака“. От 10 станции ще може пътуващите да се прехвърлят на крайградски електрички.
Столичните власти обещават, че прехвърлянето ще отнема не повече от 8 минути. В час пик влаковете ще се движат на интервал от 5-6 минути и от 10-15 минути през останалото време. Графикът на работа на МЦП е напълно аналогичен на разписанието на метрото: от 6 часа сутринта до 1 часа през нощта.
По прогнози, Московският централен пръстен трябва да намали натоварването на пръстеновидната линия на метрото (Колцевая) с 15% и с 40% да разтовари московските гари: на жителите на Подмосковието вече няма да им се налага да използват метрото, за да си стигат до домовете, а като седнат в МЦП. Това, по думите на авторите на проекта, ще намали с 20 минути времето на средностатистическото пътуване.
Тъй като за няколко милиона граждани МЦП ще стане най-близкият до дома транспорт, то само след една година столичните електрички ще могат да приемат до 400 000 души дневно. А за една година МЦП ще обслужва до 300 милиона пътници.
Източник и илюстрации: http://bg.rbth.com