„Небостъргач на десетилетието", докато през 2006-та взе само годишната титла.
Основният мотив на журито сега е, че по Hearst Tower продължават да се правят подобрения, които го определят като модерна екологична сграда, отговаряща на последните зелени стандарти и гарантираща устойчивостта на средата в мегаполис, какъвто е Ню Йорк. Небостъргачът е от 46 етажа, които се простират върху площ от 80 000 m². Там е главната квартира на корпорация Hearst, както и редакциите на реномирани издания, като „Космополитън", „Мери Клер" „Харпър базар" и др.
Сградата визуално е разделена на две - старата основа и стъкленото продължение, което е проектирано от британския архитект Норман Фостър. Комбинацията между двете е архитектурен и екологичен шедьовър благодарение и на работата на инженерите от канадската WSP Global Inc и изпълнението на американската строителна компания Turner Construction Company.
Старото тяло представлява 6-етажна сграда, завършена през 1928 г. По-рано Уилям Ранфолд Хърст, основател на корпорацията, възлага проекта за небостъргач на архитект Джоузеф Ърбън. Но Голямата депресия спира строежа до 6-то ниво. До 2003-та, когато започва изпълнението на сградата в сегашния ѝ вид в изпълнение на мечтата на Уилям Хърст. Три години по-късно тя е завършена и оттогава специфичният ѝ външен вид привлича вниманието. Причината е, че за конструкцията на Hearst Tower е използвана стоманена диагонална решетка, известна като диагрид - модерен метод за изграждане на небостъргачи. Използвани са общо 10 480 t структурна стомана, с 20% по-малко спрямо конвенционална стоманена конструкция. Всичко това се крепи само на 12 колони.
Сградата е с изключителни екологични характеристики, като е важно да се отбележи, че 85% от използваната стомана е направена от рециклиран материал. Зданието е проектирано и изпълнено така, че да използва 25% по-малко енергия, отколкото е минималната норма за Ню Йорк. Небостъргачът има и уникална система на циркулация на водата, благодарение на която през зимата се отоплява, а лятно време се охлажда. И не само това - подхранват се и растенията. Външният израз на тази система е водопад в атриума. А той започва от най-ниското ниво на старата сграда, където навремето са били шахтите на асансьорите, отстранени при започването на Hearst Tower. Причината - няма как да се използват за асансьори, които трябва да се издигат до 46-ия етаж. Нататък атриумът расте през изтърбушената стара сграда и още 4 нива нагоре. Така на практика атриумът е на почти 10 етажа, което дава изключителен простор в основата на зданието.
Освен наградата за Hearst Tower от CTBUH обявиха и четирима шампиони по континенти. За Америка най-добрата висока сграда за 2016-та е Via 57 West ( 34 етажа) в Ню Йорк. Завършена е тази година, а проектът е на датското архитектурно бюро Bjarke Ingels Group. Първенец за региона на Азия и Австралия е Shanghai Tower в китайския град Шанхай. 137-етажният небостъргач бе завършен през 2015 г. Проектиран е от американската архитектурна фирма Gensler. За Европа за №1 бе определена жилищната сграда White Walls в кипърската столица Никозия от 17 етажа, проектирана от Жан Нувел и завършена през 2013-та. За регион Близък Изток и Африка първото място е за The Cube, сграда висока 50 m, на холандските бюра JSA, Cimka и HofmanDujardin, и намираща се в Бейрут.
Тези 4 високи здания, както и още 13 от различните региони, ще се борят за титлата „Най-добра висока сграда за 2016 г.". Отличия ще има и в още няколко категории, а церемониято по награждаването е на 3 ноември в Чикаго.
Източник и илюстрация: www.cross.bg