Пантеонът, пазарът на император Траян и Колизеумът в Рим издържат на проверката на времето вече почти 2000 години. Изследователи от Berkeley Lab са открили “тайна” съставка на римския бетон, която обяснява издържливостта му, и смятат, че съвременните инженери биха могли да използват рецептата, пише "Днес+".
Учени от Калифорнийския университет в Бъркли са използвали рентгенови лъчи, за да изследват римски хоросан, съдържащ вулканична пепел. В бетонните стени на пазара на Траян, изграден около 110 година сл. Хр., този хоросан свързва елементи с размерите на мъниста от вулкански туф и тухли.
Оказва се, че вулканичната пепел създава кристални структури, които пречат на малките пукнатини да се уголемят. Друго откритие на американските изследователи е, че използването на кристали на минерала стретлингит (Strätlingite; устойчив калциево-алуминиево-силикатен минерал) предотвратява корозията.
Римският бетон показва по-добри качества и по отношение на екологичността си. Производството на повечето модерни бетонни смеси включва процес на нагряване до 1450° С, при който в атмосферата се отделя огромно количество въглерод. За разлика от това, римският хоросан, който е смес от приблизително 85% вулканична пепел, вода и вар, се втвърдява при значително по-ниски температури. Следващата цел на научния екип е да адаптира римските техники към съвременното производство на бетон.
Източник: http://dnesplus.bg
Блог за строителство, архитектура и екология