Днес
БПЦ чества големия християнски празник Димитровден. Почита се паметта на един от любимите светци на българина - Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър.
Съгласно жититето Димитър е роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра. За дейността му се разчува и при връщането си от поход от източната част на империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър - прободен с копие в 306 година. В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин яздещ кон и убиващ Лий, олицетворяващ неверника антихрист.
Израз на любовта на българина към светията е и присъствието му в народните вярвания.
Едно от преданията разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Според народния култ дойде ли Св. Димитър на червения си кон, от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки, т.е. идват зимата и студа. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова в съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница - една от най-големите задушници – на която се раздава жито и питки за помен.
В друго българско народно предание, Свети Димитър е представен като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. С това е свързана и широко разпространената поговорка „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата в очакване на първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Иманярите пък вярват, че в нощта на Димитровден небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На Димитровден празнуват с имена – Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.
Денят на строителя по стара традиция се чества на Димитровден, а официално е обявен за професионален празник на строителя с решение на Министерския съвет 1133 от 17 октомври 1996 г.
Поздравяваме всички именници, архитекти, проектанти, строителни инженери и техници и всички заети в областта на строителството и им пожелаваме здраве, вяра и успешни начинания.
Източник: www.wikipedia.org ; www.vsu.bg
