Енергийният топлинен потенциал на софийския хидротермален басейн е около 50 MW. Те обаче са разпръснати на площ около 1200 km² – от Сливница до Мусачево и от Витоша до Стара Планина. Това каза пред ИА КРОСС проф. Костадин Щерев, дългогодишен експерт към Столична Община, участник в разработването на новия градоустройствен план на столицата.
Този енергиен ресурс не е достатъчен за Топлофикация София, но може да бъде използван за отоплението и кондиционирането на около 30 центъра за оздравителни и спортни услуги.Съгласно стратегията за развитие те ще бъдат изградени на различни места в периферията и вътрешно-градското пространство, както и на входно-изходните артерии в София, и ще използват богатството на горещите минерални извори под столицата ни.
„Центровете трябва да се отопляват и кондиционират с тази енергия, която ще се добива заедно с водите в определени места”, обясни проф. Щерев.
Предвижда се също в централната част на града с геотермалната енергия на минералните извори да се осигури енергия за някои от важните институции.
„Такъв проект съществува отдавна, но благодарение на новите технологии той стана по-изпълним. В центъра на София ще осигурим отопление на банята, която ще стане музей, Министерски съвет, социалното министерство и сградата на парламента в близкия партиен дом”.
Според проф. Щерев обаче, стратегията за използването на този естествен ресурс, която е залегнала в Общия устройствен план, е замръзнала от около 7-8 години:
„Нещата са задръстени от неуредици от всякакво естество. По пресконференции всичко се говори, но дефакто… Ето и сега завършихме една разработка във връзка с европейските програми и фондове, която трябва да ешалонира във времето по-важните проекти. Тя обаче се намира на бюрото в общината”.
Според Костадин Щерев, при сегашното темпо на работа, за да се разкрие потенциала на
софийския хидротермален басейн ще са необходими поне две десетилетия.
„Реалистично в следващите 10 години е възможно да открием поне 3-4 от планираните над 35 минерални центъра. През това време може да напреднат и проучванията на реалния ресурс на находищата на термални води, които имаме на територията на София”, каза той.
По думите му, за следващите 10 години по тази програма от еврофондовете могат да бъдат усвоени около 25 млн. €. Това число включва разходите по изграждане системите за добив и пренос на минерални води и термална енергия. Строежът на центровете, които ще използват този ресурс обаче, ще е за сметка на бизнеса.
„Предполагам, че предприемачите ще бъдат силно заинтересовани”, коментира проф. Щерев.
Като цяло енергийният потенциал на геотермалните залежи в София не е мащабен и голям. Има други райони в страната, в които такъв има. Най-голям е той в Северна България, в Дунавската равнина и в някои части от Предбалкана. Няколко такива геотермални полета има и в Южна България.
„Потенциалът в Северна България е най-значителен. Там има обширни пластово-артезиански резервоари със солени горещи води. От тях обаче могат да се извличат води само по специална технология. Те не могат да се излизат в реките, а трябва да се връщат обратно в термо-водоносния пласт. Това става чрез т.нар. затворени дублетни системи, всяка от които може да има мощност от 15 до 30 MW. Няколко дублета могат да дадат 100 MW. Общо потенциалът е много голям, но той е свързан с дълбоко сондиране, изграждане на съоръжения и то там където са потребителите”, обясни проф. Щерев.
По думите му 90-95% от геотермалния потенциал може да се използва за производството на топлинна енергия и едва около 5% - за електроенергия. „Само от най-горния резервоар, който е в Северна България, може да стигнем и до 10 000 MW топлинна мощност, но трябва да изградим няколкостотин дублета с дълбочина около 2 km. Но трябва да има потребители”.
Източник: Информационна агенция КРОСС,
http://www.cross-bg.net/
